Interview with Markov
Откъде започна всичко за теб? Кое запали интереса ти към тази музика и сцена?
Макар и да звучи клиширано, интереса ми към музиката (и в частност електронната музика), се зароди още в ранна ученическа възраст. Помня как събирах левчета от закуски и вместо да вложа парите си в колело или играчки, моята фикс идея беше да си купя готини тонколони. Първият ми сблъсък с електронната музика дойде с немската група Scooter. Тяхното творчество положи музикалната основа, върху която стъпвам и до днес, а безкрайното ми любопитство към всичко около мен ме зарежда с неизчерпаемо желание за нова музика.
Как подхождаш към b2b сет или колаборация с други артисти?
Честно казано, нямам голям опит с колаборациите с други артисти. За мен музиката е изживяване, в което често предпочитам да съм сам и да изразя идеите си точно както съм си намислил. В не многото случаи, в които пускам b2b, обичам да се нагодя максимално към партньора ми. Приемам го като интересно предизвикателство.
Би ли ни разказал за особено запомнящо се изпълнение, което си имал и какво го прави специално?
Може би едно от най-специалните изживявания за мен беше дневния ми сет от Balkan Station 2020г. Започнах от сутринта и завърших следобедно – почти 5ч. Смениха се няколко сезона – дъжд, слънце, вятър. Наистина беше специално! Особено много обичам по-дългите сетове, когато магията се случи – почувствам се едно цяло с миксера, чувам музиката добре и пред мен са хора, които са отворени за идеите, които представям. По този начин се почувствах лятото в Studio EW и съвсем наскоро в TABA.
Как пазиш баланс между музика, която знаеш, че ще се хареса на публиката и такава, която е по-различна и може би ще накара публика да се заслуша повече?
Винаги планирам предварително тематиката на сета си. Опитвам се да визуализирам в главата си какъв ще е вайба, каква ще е публиката и каква ще е музиката преди и след мен. Това ми позволява да визуализирам сета си и да преценя до колко слушателите са готови да се гмурнат на дълбоко с мен. Важно е да отбележа, че независимо дали музиката, която представям, е по-лесно или по-трудно смилаема, в колекцията си нямам парчета, които аз лично не харесвам и не бих си пуснал да слушам с кеф.
Знаейки как минаваш от стил в стил докато миксираш и колко е присъщо това за теб, помогнало ли ти е това по някакъв начин?
Преминаването от стил в стил се превърна в неразделна част от името ми. Винаги се стремя да представя разнообразна музика, която да се прелива хомогенно и сета ми да има някаква история. Смятам, че това ме изгради като артист и харесвам, че хората очакват с любопитство какво съм намислил. Построявам сета си на принципа “очаквай неочакваното”, хехехех.
Имаш ли предварителен план за предстоящо събитие или се оставяш на момента да ръководи представянето ти?
План винаги имам. Подготовка също. Както казах по-горе, винаги се опитвам да визуализирам събитието предварително. Избирам каква ще е тематиката на сета и какво искам да представя. Добрата подготовка и редовните тренировки, смятам, че позволяват да разучиш аранжимента и спецификите на всяко едно парче, което прави процеса на миксиране далеч по-успешен. Винаги съм в търсене в нови интересни комбинации на тракове и иновативни идеи, предполагам, това се смята за подготовка.
Кога и как се появи идеята за Стамина?
Идеята се зароди пролетта на 2017г. В един много специален, според мен, период за българската техно сцена. Това бе музикалния ренесанс, когато западната култура и клубна философия навлезе в страната ни и всичко бе ново и нечувано. След поредица от много добри партита на Метрополис, за които пътувах от Варна, защото все още живях там, се запознах с Димитър Йонков, а успоредно с това поддържах контакт с Димитър Георгиев. Есента на 2017г. се преместих да живея и уча в София, когато и бе даден стартът на Stamina от мен и гореспоменатите адаши. Бяха сладки времена на нечувана досега музика и непозната култура.
Организацията на първото Стамина парти по-трудна ли беше от очакваното?
Трудно е относително понятие. Със сигурност не бе лесно, но мотивацията ни и желанието ни направи преживяването сладко.
Имате ли бъдещи планове, партита и идеи за Стамина?
За съжаление, този сезон 22/23 се наложи да натиснем спирачката за събития. Вярвам, че е за добро и другия ще се върнем по-силни от всякога. Вече сме на много напреднал етап в организацията на шестия рожден ден на Stamina. Ще е нещо голямо и интересно. Ще надскочим продукциите си досега! Също така, имам голямото желание да се съсредоточа и върху образователния и културен аспект на музиката. Уъркшопи, изложби и интересни странични дейности – мисля, че в тези дни не е достатъчно просто да правиш партита за да трупаш бройки.
Можеш ли да опишеш как избираш музика, за да изградиш и поддържаш енергийните нива на нощта по време на изпълнение?
На първо място много зависи от дължината на перформанса. Винаги се стремя да има динамична градация в сетовете ми. При по-дълги слотове предпочитам да започна с лека музика, дълго интро и да вдигна настроението постепенно. При по-кратки, често интензитета е висок от началото тогава често вкарвам доста експериментална и нетрадиционна за техното музика.
Имайки опит с участия по клубове и по-големи зали, кое ти допада повече и защо?
Смятам, че венюто не е толкова от голямо значение. Броят на хората също недотам. Най-важна е публиката, която стои пред теб, доколко са готови да поемат музикалното пътуване, което представям. На второ място е саунда, както и на дансинга, така и на диджей буута. Техниката, на която миксирам, също не е без значение.
Продуцирането е личен процес. Може ли да ни въведеш в него и как той протича за теб?
Оказва се, че в музиката съм вълк единак (може би не е най-доброто нещо на света). Когато продуцирам, обикновено съм вглъбен в себе си. Трябва да съм спокоен и с чисто съзнание за да вляза в продуктивен режим и да започнат да ми идват идеи. Работя на принципа на комбинаториката. Слушам звуци, комбинирам елементи, създавам звуци и сглобявам всичко като лего – част по част.
Електронната музика е безгранична и по-конкретно техното като жанр в нея. Как виждаш бъдещето на тази сцена?
Електронната музика и сцената, за съжаление, тези дни са две различни неща. Обожавам как се развива музиката (ако не гледаш на повърхността)! В момента се прави повече от всякога качествена, интересна и иновативна музика. Просто е невъзможно да обхванеш всичко, колкото и да “копаеш” винаги ще се натъкнеш на “диамант”. Смятам, че така и ще си остане в близките години.
От другата страна е манталитета или сцената (не знам как да го нарека), които последните месеци или година не ми допадат. Твърде много се обръща внимание на сексуалността, на показността, на социалните мрежи. Интернет е залят с безсмислени клипове на клатещи се хора пред камера. Хората се вълнуват повече, че в даден клуб има фейс контрол или дрескод, от това каква музика ще има. Силно се надявам, че ще се измести фокусът обратно към музиката.
Свързано с предишния въпрос. Какво е мнението ти относно българската техно сцена и какви са вижданията ти за нейното бъдеще?
През последните години сцената се разви изключително много. В момента дори бих казал, че е пренаситена от събития и има недостиг на публика. Тук също се забелязва гореспоменатата тенденция за съжаление. Определено твърде много внимание се обръща на дрескоди, сексуалност и безсмислено изчанчени концепции. Смятам, че тази енергия и финанси могат да бъдат вкарани в нещо много по-градивно.
Имаш ли важен урок, който си научил през годините и искаш да споделиш с тези, които тепърва навлизат в тези води?
По шаблон от известен политически девиз – “СЛУШАНЕ, СЛУШАНЕ, СЛУШАНЕ”. Готино е да си музикален нърд, тъпо е да си позьор, който следва “модата”.
Любим клуб/локация?
Без да се замисля, любимият ми клуб е Studio EW. Най-добрият клубен звук в България, качествена и интелигентна публика, прекрасна уютна обстановка. Повтарял съм много пъти, че няма аналог.
Другото много важно място за локалната електронна сцена е TABA Record Store. Не само, че е музикален магазин, а и е магнит за хора от различни музикални прослойки, които се събират и обменят идеи. Смятам, че всяка сцена има нужда от подобно място, където хората да се събират и социализират извън парти средата. Надявам се TABA Record Store да продължи все така да бъде сборен пункт на меломани.
Любим трак? Любим DJ? Любим продуцент?
И като за край, позволих си да обединя тези три въпроса и ще разочаровам, че няма да дам конкретен отговор. Не обичам да степенувам изкуство. Често ще чуете фразата “един от любимите ми…”. Любовта ми към музиката е толкова голяма, че не би могла да се ограничи до 1 парче,1 диджей или 1 продуцент