Interview with Modern Abuse

Имаш ли спомен къде откри тази музика за първи път?

Разбира се, винаги съм я търсил и малко или много е била част от мен още от ранна детска възраст. С навлизането в тийнейджърските ми години все повече имах достъп до интернет и така успявах да се сблъсквам с нея ежедневно, да преоткривам нови жанрове, артисти, диджей, продуценти и тн. Спомням си колко запален бях по минимал техното и слушах доста Daniel Portman, Chris Lawyer и много други, но с времето и непрестанното ровене за нова музика, харесванията ми се променяха

Имайки предвид, как техното подбужда специфични чувства у човек и тo различни за всеки, какво изпитваш ти, когато слушаш тази музика?

Определено изпитвам огромна свобода и спокойствие, но винаги съм оприличавал слушането на музика като гмуркане в необятен океан, с възможността да дишаш под вода, хаха.

Знаейки колко е обширен спектърът на техно музиката, променил ли се е твоят вкус от началото до сега? Би ли описал през какви имена и лейбъли си минал през този процес за теб?

Вкусът и предпочитанията ми към музиката, в частност към техното постоянно еволюират. Широкоскроен съм и никак не се ограничавам стилово, уважавам и ценя музиката. Най-голямо влияние в процеса на техно развитието ми, ако мога така да се изразя, имат испанската и португалската сцена. Лейбъли като: SEMANTICA, Polegroup, Mental Disorder, Non Series, Tsunami Records, ISSXII, Hayes Collective, Warm UP, Subsist и др. както и всички имена, които стоят зад тези лейбъли. Благодарен съм за тяхната музика и затова, че не се поддават на трендове и остават верни на принципите си вече години наред.

На каква възраст беше, когато за първи път се докосна до изкуството да миксираш? Какво те запали по това?

Млад и зелен на 15 години реших да докосна конзола за първи път. Запали ме любопитството и любовта към музиката, исках да разбера какво има толкова уникално в изкуството да миксираш различни парчета и от тогава до този момент тази страст не е угасвала.

С какво започна да миксираш, как се научи и какво те вдъхновява да продължаваш да откриваш нови техники, музика и начини да изразяваш себе си?

Започнах да миксирам с един четири-канален Numark, който си бяхме купили с един приятел, но през годините съм пробвал почти всичко от конзоли, плеъри до MIDI Controllers ( A&H K2 ) + някой други машинки, докато не си останах на плеърите. Обичам да експериментирам с нови техники за миксинг и в момента миксирам предимно с 2/3 CDJ + A&H 92/96 + BOSS RV6 Reverb.

Какво си спомняш от първото ти парти и как ти повлия това изживяване?

Спомням си един уникален изгрев 2015 година на Cacao Beach, Chris Liebing закри с легендарното парче на Sven Vath – ’ L’esperanza’’ и тогава осъзнах колко много обичам музиката и как от тук насетне животът ми ще се промени коренно и ще се отдам максимално на нея.

По какъв начин ти е помогнала тази музика и всички преживявания свързани с нея?

Предвид, че съм емоционален човек и не го крия, музиката ме е спасявала хиляди пъти. Но се сещам за един доста ключов момент от Lovefest в Сърбия преди години. Бях отишъл на фестивала с не много добра настройка и на втория ден Guy Gerber пусна ремикс на парчето си What To Do.. все едно някой ме хвана за гушата, не можех да преглътна, стоях неподвижен с пълни очи.
След минути почнах да усещам как огромен товар пада от раменете ми….

Кога и къде беше първото ти участие?

Първото ми участие беше 2016 година във вече несъществуващия клуб – Passport Chaos в Студентски град. Събитието беше на втория етаж на клуба, където провеждаха електронните партита. Интересен факт е, че тогава все още не бях навършил пълнолетие и се наложи да пускам с декларация от родител, колкото и скандално да звучи, хаха. Никога не си бях представял, че точно по този начин ще се осъществи първата ми изява.

Имаш ли момент от парти или участие, когато музиката ти е повлияла и това да е засилило любовта ти към нея още повече?

Доста са, но се сещам за един 24-часов ‘Continuum’’ в Fabric, Лондон. Партито беше епично до един момент, в който оставах сам и точно тогава започваха Zenker Brothers и трябваше да взема кардинално решение: да си тръгна с приятелите ми или да остана сам и да ги изслушам. Трудно ми е да намеря думи, с които да опиша как се чувствах през този 5 часов сет и дори в момента, когато го пиша – настръхвам. Безкомпромисна музика, изпълваща атмосфера и вайб. Такива вълни от емоции скоро не бях изпитвал. Направо си беше out of this world, дет’ се вика.

Ще ни разкажеш ли за Friendship Collective? Кога започна всичко?

Всичко започна по време на пандемията с едно дневно парти, което организирах в Fabrica 126 с участието на Freddy K и Симоне (CONCEPTUAL), който е основател на Friendship Collective и вече мой много добър приятел. Партито премина през доста катарзиси, поради тогавашните обстоятелства, но все пак се състоя. И точно, когато си помислих, че всичко ще бъде наред, един от грамофоните на Алесио ( Freddy K ) отказа 20 минути преди сета му. Трябваше бързо да намерим решение и Симоне предложи да кара до мястото, от което взехме още един грамофон. В крайна сметка, Алесио успя да пуска и направи 4 часов сет. Беше уникално изживяване! Именно тази случка постави основите на нашето приятелство и последващото ми присъединяване към семейството на Friendship Collective.

Как навлезе в сферата на продуцирането? Имаше ли нещо определено, което те насочи да опиташ какво е да създаваш собствена музика?

Хващайки своята музикална ниша, всичко се случи по естествен път. Беше време да започна да пресъздавам този саунд и да сглобявам дълго мечтаното студио, в което да работя над това.
Продуцирането е много дълбока материя и за мен това е книга, която никога не затваряш, защото няма момент в който си казваш прочетох всичко или научих всичко. А това, което ме насочи да създавам, от части са Regis и Reeko. Докосвайки се се до техните произведения, бях дълбоко впечатлен и вдъхновен. Знаех, че това е саунд, които и аз бих искал да създавам след време.

Относно себеизразяването чрез композиране на музика и миксиране на тракове, какви са емоциите, които искаш и опитваш да предадеш на дансинга?

Искам хората да чувстват свобода, единство и да се губят в моята музика за да намират себе си.

Преди време беше споделил в Инстаграм как Kangding Ray и DVS1, от албума MKNK008, са харесали твоят трак най-много. Какво почувства като разбра и какъв ефект имаше върху теб?

Да получиш такъв фийдбек от двама от най-любимите си артисти, просто беше безценно. Спомням си как се събудих и преглеждах пуул-а от рилийза, заедно със сутрешното си кафе и в един момент останах безмълвен, след като видях коментарите на Дейвид и Зак. Това признание супер много ме амбицира и знаех, че съм на прав път.

Имайки предвид, че си имал участия в чужбина, какви разлики намираш между българската техно сцена и тази извън страната? С какво искаш да допринесеш към българската за нейното подобрение?

Тук разединението и предразсъдъците са на много голямо ниво. За мен това са най-големите фактори за липсата на стабилна сцена у нас.
Нещото, което не ми харесва е, че има тенденция да се имплементират чужди култури и сцени в България, с цел да се привлече интереса на публиката и да има по-голяма посещаемост.
Определено бих искал да допринеса с качество, а не с количество и се стремя адски много към това и въпреки спънките през годините, все още не съм се отказал, защото вярвам, че можем да образоваме и създадем една уникална наша си сцена и общност.

И като стана дума за принос към техно сцената, каква е твоята представа за едно солидно и задоволяващо техно събитие?

На първо място със сигурност не трябва да се пести от озвучение, то е фундаментална част за едно наистина задоволяващо изживяване. От там нататък интересна и различна локация, добре подбрани артисти и най-важното ПУБЛИКА, ОБЩНОСТ, ЕДИНСТВО.

Какво можем да очакваме от теб в близкото бъдеще? Имаш ли нещо планирано, което искаш да споделиш?

Различни събития из столицата и не само, както и авторска музика. Имам планирани неща, но предпочитам да ги запазя в тайна докато се реализират.

Любим DJ?

Oscar Mulero

Любим продуцент?

Reeko

Любим клуб?

Tresor.

Любима локация?

Април – Мамая, Румъния . Септември – Берлин. – Those who know, know.

Любим трак?

Svreca – Peels a Tangerine ( Regis remix )